Тези дни в любимия ми форум се заформи една интересна дискусия относно БТК. От едната страна на спора бяха хората, недоволни от услугите, които получават. От друга страна пък застанаха онези, които считат,че компанията задоволява потребностите им относно доставка на интернет. Реших да изразя тук в тези редове и моето мнение като вече бивш клиент на тази иначе голяма за мащабите на България компания. Но нека като за начало се върнем малко назад във времето. Вероятно много от вас ще си спомнят за годините, в които централите на тази компания бяха аналогови, нямаше оптични линии и доставката на интернет се свеждаше до достъп по комутируема линия с помощта на аналогов модем. Години наред държавната тогава компания считаше, че абонатите й са доволни от предлаганите услуги и подкрепена от монопола си, даден й по закон, не предприемаше нищо, за да повиши качеството на услугите. Някак лениво започна поетапното подменяне на остарялата аналагова техника с нови и сравнително модерни цифрови централи. Достъпът до интернет започна да става малко по-надежден, но все още беше много далече от желанията на потребителите. Започнаха да се появяват и малки фирми, които изграждаха ЛАН-мрежи, но тяхното присъствие на пазара беше по-скоро символично. Мнозина говореха,че в чужбина отдавна има предлагане на достъп до интернет чрез АДСЛ-технологията. Очаквахме и тук да получим същата услуга. И един ден това стана реалност. Отначало услугата се предлагаше в София и някои по-големи градове. Постепенно започна навлизане и в други населени места. И така, през далечната вече 2004-а година тази услуга започна да се предлага и в Благоевград. Бях един от първите абонати,заявили желание за свързване. След задължителната проверка за технологична проверка дали е възможно услугата да бъде налична на домашния ми адрес и положителен отговор, скоро това стана факт. Броени дни преди края на годината вече бях горд абонат на АДСЛ и не можех да се нарадвам на огромната за онези времена скорост от цели 256 Кбит. Тогава сякаш не забелязвах недостатъците на технологията, чрез която получавах своята интернет-свързаност. Постепенно през следващата година дойде задължителното преподписване на договора, увеличение на скоростите, и някои дребни промени в общите условия за ползване на услугата. И така, година след година, та чак до преди 2 месеца. Неусетно обаче за това време конкурентите на БТК бяха успяли да изградят своите мрежи. Явно беше дошло времето да преразгледам отношенията си с компанията, доставяла ми интернет в продължение на над 4 години. Трудно ми е да кажа, че през цялото това време съм бил недоволен от услугата. По-скоро започна да се появява усещането, че компанията няма ясна визия за бъдещето си и липсват индикации за едно бъдещо предлагане на нови и по-модерни технологични решения. Започнах да размислям дали да продължа да ползвам услугата и след дълги колебания реших да прекратя договора си. Подадох така нареченото „едномесечно предизвестие“ и бях уведомен, че след един месец достъпа ми ще бъде прекъснат и следва да върна предоставеното ми оборудване. Така или иначе вече бях решил към кой доставчик ще се обърна и след броени дни вече бях абонат на КТБ. Сякаш по ирония на съдбата името на новия ми доставчик се оказа огледално на предишния ми. Приех го като знак на съдбата, че вероятно всичко с новия интернет ще бъде също така огледално. Засега мога да споделя задоволството си от новата услуга. Не спирам обаче да си задавам въпроса, как стана така, че фирмата, единствена разполагаща до неотдавна с възможности за доставка на интернет, от лидер се превърна в догонваща компания? Според мен това се дължи изцяло на некомпетентно управление и донякъде на манталитета на българина, който през годините е свикнал да получава закъснели технологии на баснословни цени. Поправете ме, ако греша в разсъжденията си.

Ако публикацията Ви е харесала и искате и други хора да я прочетат, можете да гласувате с помощта на този бутон. Благодаря Ви.

[JP-Facebook-Like]